Крит

by Владимир Сабоурин

 

на Яна

Отплавала ли съм или откарана
На врязания като мълния в морето остров
Един математик сразен от Бога
Казвал, че всички вече сме на кораба
Преди да сме решили да отплаваме
Пътувам нощем понякога сама
Понякога с напълно непознати
Очите ни сини, косите ни черни в нощта
Бащите ни изгубили са паметта си
На сутринта посрещат ни след лабиринта
На сънищата и водите
Войници с медни шлемове маски
Като лъщящите лица на мравки.