Алвару д’Кампуш „В една ужасна нощ, естествена субстанция на всички нощи“

by Владимир Сабоурин

 

В една ужасна нощ, естествена субстанция на всички нощи,
В нощ на безсъница, естествена субстанция на всички мои нощи,
Припомням си, бдейки в мъчителна сънливост,
Припомням си какво съм направил и какво можех да направя в живота си.
Припомням си – и едно гнетящо безпокойство
Се разпростира навсякъде в мен като някаква телесна студенина или страх.
Непоправимото на моето минало – това е трупът!
Всички други мъртви тела може и да са илюзия.
Всички мъртъвци може и да са живи някъде другаде.
Всички моменти от моето собствено минало може и да съществуват някъде,
В илюзията на пространството и времето,
В неистинността на протичането.

Ала това, което не бях, което не направих, което дори не сънувах
Което едва сега виждам, че е трябвало да направя,
Което едва сега отчетливо виждам, че е трябвало да бъде –
Това е то мъртвото отвъд всички Богове,
Това е – а то бе всъщност най-ценното в мен – което дори Боговете не могат да накарат да оживее…

Ако в определен момент
Бях свърнал наляво вместо да свърна надясно;
Ако в определен момент
Бях казал „да“ вместо „не“ или пък „не“ вместо „да“;
Ако при даден разговор
Бях произнесъл фразите, които едва сега, в полусън съставям –
Ако всичко това беше било така,
Бих бил друг сега и може би цялата вселена
Незабележимо също би станала друга.

Ала не свърнах в непоправимо изгубената посока,
Не свърнах, нито ми хрумна да свърна и едва сега си давам сметка за тази посока;
Не казах „не“ или не казах „да“ и едва сега виждам какво не съм казал;
Фразите, които пропуснах да кажа, в този момент до една изплуват в мен,
Ясни, неизбежни, естествени,
Разговорът е приключен убедително,
Въпросът изчерпателно разрешен…
Ала едва сега си представям това, което никога не е било, нито ще се върне назад.

Това, което в действителност съм говорил, е лишено от всяка надежда
В която и да било метафизична система.
Може би в един друг свят бих могъл да отнеса сънуваното от мен,
Но бих ли могъл да отнеса в един друг свят това, което пропуснах да сънувам?
Тези, несъстоялите се сънища са трупът в мен.
Погребвам ги в сърцето си завинаги, за всички времена, за всички вселени
В тази нощ, в която не спя, и покоят ме обгражда
Като истина, към която не съм причастен,
А навън луната, като надеждата, от която съм лишен, за мен е невидима.