Ингеборг Бахман „Призоваване на Голямата мечка“

by Владимир Сабоурин

 

Голяма мечко, слез, рунтава нощ
твар с облачна козина и древни очи,
звездни очи
през гъсталака ломят проблясвайки
твоите ноктести лапи,
звездни лапи
стадата наглеждаме бдително
но от теб приковани и не се доверяваме
на изнурените ти хълбоци и острите
полуоголени зъби,
древен мечок.

Шишарка – това е вашият свят.
Вие сте нейните люспи.
Емвам ги, помитам ги
от елите в началото
та до елите в самия край
пръхтя им насреща, пробвам ги с паст
докопвам ги с лапи.

Бойте се или не се боете!
Пуснете своята лепта в панерчето и одарете
слепеца с думица добра –
за да държи мечока за каишката.
И вкусно приготвайте агнетата.

Че мож’ да стане тоз мечок
да се отскубне, без да плаши вече
и да подхване всичките шишарки, които от елите
са изпопадали, големите, крилатите
продънилите се от рая.

 

 

 

 

 

Advertisements