Сара Кирш „Tempus hibernum“

by Владимир Сабоурин

 

Когато омагьосването отстъпва студът
Прави пауза събира сили ливадите
Лежат почти като през лятото снегът
Е мръсен остатък блесналите езерца
Изпълва снежна вода когато селото
Отваря вратите на оборите си пускат миналогодишните
Телета следобед да припкат и навред
Мирише на тор краварник и царевични ровници
Когато селяните секат дърва в гората кълвачите
В градината се сбират слънцето предпазливо
И спаружено в непрестанните мъгли
Немощно и все пак по-рано поема в етера пътя си
Едно селско издание полезно и просто
Слънце за което още ще има да се чува
Когато полята събличат изисканите одеяния
Показва се занемареността порутено
Обикновено битие фъшкии от миналото лято
Изникват по местата си дървета руини
Под бесни облаци блуждаят
Черните души на враните
Възземат се във вятъра когато животът
Тъй монотонно тъжен и вулгарен е
Сред неблагосклонни навъсени хора аз съм
Ведра в обичайното си обкръжение.