Сара Кирш „Снегът се стеле черен в моя град“

by Владимир Сабоурин

 

Снегът се стеле черен в моя град
И псета бродят цели в кал и пара
По него време обикновено хората
В някой просторен шезлонг
Хапват топъл хляб

Само гълъбите реват на покрива
Те търсят навес за подслон
Те мислят вече за следващо гнездо
Едно перо си отскубват
И го полагат в керемидено легло

Аз се нося в черно кожено манто
Предумвам кучетата дружелюбно
А те надават вой въртят опашки вяло
Обръщат ми внимание колко бял е снегът
Който покрива еврейските гробища