Сара Кирш „Пребиваване на село“

by Владимир Сабоурин

 

Сутрин храня лебеда вечер котките помежду туй
Вървя по тревата прекосявам западналите овощни насаждения
Тук раснат круши в ръждиви кюмбета, прасковни дръвчета
Тънат в буренак, оградата отдавна се е предала, желязо и дърво
Всичко гние и гората огражда градината с жив плет от люляци

Стоя плътно до храсталака с мокри крака
Дълго валя и виждам в тревата мастилено сини съзвездия, небето
Изпъстрено като попивателна хартия
Вие ми се свят от цвят и ухание ала пчелите
Оставата в кошера дори раззинатите муцуни на копривените цветчета
Не ги привличат, може би царицата
Внезапно е починала тази сутрин дъбовете

Мътят шикалкотворки налетите розови топчета ще се пръснат скоро
На драго сърце бих облекчила овошките ала ябълчиците
Са в излишък те се покатерват леко по короните и ме докосват 
Енювчета, различавам камъш и острица толкова много природа

Птиците и черните охлюви освен това и навред трева трева която
Навлажнява краката ми сочнозелена тя се прахосва
Дори върху могилата от развалини крие стъкла прораства в цъфнали дюшеци спасявам се
По сгуриения път и сигурно скоро
Ще се върна в своя бетонен град тук не бях в света
Пролетта с безмерната й алчност не спира, запушва
Очи и уши с трева вестниците се изпразват
Преди да стигнат тук гората пази всеки свой лист и не знае
Нищо за огъня