Сара Кирш „Земна любов“

by Владимир Сабоурин

 

Дори гърбушко изпаднал в припадък
Е прекрасен в край като този
Въздухът зелен низпадащ нежно към
Земята големи птици накацали по дървета
По-високи от облаците когато водачите на
Тороразпръсквачките по цели нощи работят
До утринта техните яки фантазии два персона
Процеждат се в моите сънища слаб спомен
За петнайсет забравени мъже и единствено
Съответните пейзажи са останали в
Паметта всъщност всеки тук
Безсънен се върти което в
Толкоз озарени нощи не е за
Учудване чуден е само моят
Живот и ако не бяха на тороразпръсквачките
Водачите които сега
С бодливо покарала брада и със засукани
Ръкави се засрещат препречвайки единствения път
Между мочурите би било
Възможно сегичка със собствената умирачка да
Се срещнеш която ще прорасне в този 
Благодатен край дето обикновено
Се срещат същества чиито студени зеници
Карат желязната вила надигната в самоотбрана
Да клюмне както малко по-нататък
Морският вятър потапя яхтите на гражданята.