За смъртта и политическото

by Владимир Сабоурин

Смъртта и политическото черпят своята автентичност от радикалната си екзистенциална/теологическа еднократност и непредвидимост.

Да говориш за тях като за литературно вече описани е или противоречие в понятието, или паразитираща подмяна.

Георги Господинов си позволи да говори така за смъртта на Мария Вирхов (като персонаж на негов роман) (1). Сега отново говори така – „Преди време написах“, „Пак преди време писах“ (2) – за настоящите политически събития.

Това е подмяна, при която една приватна литературна митология паразитира върху всяко следващо вписвано в нея събитие. Подмяна, за която в крайна сметка няма нищо извън вечното завръщане на митологията на себе си.

 

(1) Г. Господинов „Мария Вирхов (1969 – 2011)“.
(2) Г. Господинов „Протестиращият човек е красив“.

 

Advertisements